На седемнайсет кой не е сгафвал!?
На седемнайсет всеки е грешал!
Под старите липи угасвал е
и целувал се е с голяма жар.

На седемнайсет кой не се е влюбвал!?
На седемнайсет всеки любовта е познал!
Дълго на цветята любувал се е.
Букет е правил, даже е и пял.

На седемнайсет кой не е сглупявал!?
На седемнайсет всеки сълзи лял.
Вяра и надежда губил е,
но винаги изход е видял.

На седемнайсет кой не е мечтател,
но времето не връща онзи миг.
Остарее ли – тогаз неговия Създател -
му сочи пропуснатия лик.

Аз искам на седемнайсет да си остана!!!
Да бъда влюбена в пурпурния здрач.
А в следващата си житейска драма -
да изживея всичко без плач!

Ще бъда истинска... Великолепна…
Ще бъда щедра и добра...
Денят ще е пълен с вълшебства
и дъхава ще е близката гора!