Защо ли тъй бързаш, човече?
Защо си загрижен сега?
Нима не разбрал си ти вече,
че с теб не се свършва света?

Натрупал си сума богатство,
а нощем не можеш да спиш.
Ти знай, че в отвъдното царство,
с богатство не ще се тешиш.

Там искат ни точната сметка
на нашите земни дела;
добре направи равносметка,
натрупай си ти добрина.

С радост свали скъпа дреха
и дай на бедняка пара,
бъди на баща си утеха
и леко ще спиш през нощта.

Какво ли ти толкова трябва –
едно яке, дънки и смях!
Виж как животът те грабва,
покри ти главата със сняг.

Не, никой не е постоянен,
ни вечен на тази земя –
родил си се гол, бос, безславен,
и май ще си идеш така.

Не бързай, не бързай, човече,
че виж, пролетта е дошла!
Поспри се, засмей се! Виваче!
И радвай се ти на мига!