Излекувай ми душата...
Ти я плени.
От пепелта безпомощна я вдигна,
до високи, небесни висини.
А след това... тишината,
съзнанието замъгли.
Дали затишие пред буря бе то
или очакване за нещо лудо...
Но защо и ти мълчиш?
Хайде,излекувай ми душата...
Ти нали умееш да я разбираш?!
Тя е цвете, но не кактус,
тя или обича, или чака,
обичта сама да се стопи...
Ти навярно не я чакаш...
Затова сега тръгни.
Колко смешно, та ти отдавна,
никога не си и идвал...
Ирония, пародия, съдба е...
Дали е среща или раздяла аз не зная.
Сънувана, бленувана и жалка,
тя кацна на рамото ми и в душата се засели...
Как ли? Ами питай нея...
Аз ще се измъкна някак -
от вихъра, тръпката, жаждата зная...
Но ти няма и да разбереш,
щом не си я и сънувал даже.
05.07.2014 година
Галина Петрова Данкова