Нека да помечтаем заедно!
Ето така…
На моето рамо глава положи!
Ръката си дай!
А сега затвори и очите!
***
Завесата бавно се вдига…
Още по-бавно струи светлина…
Съвсем от далеч, на тихи вълни,
приижда звука…
Лъч ярък към теб се насочва…
Хайде,върви -
твоята първа роля започва…
***
…Като криле на хиляди гълъби
се вдига шум от ръце.
В тъмнината зениците светят
жадни за твоето сърце.
В какво са „виновни“ цветята?
Поклон дълбок направи!
„Виновна“ е само ИГРАТА!
***
Нека да помечтаем заедно!
Ето така…
На моето рамо глава положи!
Реалност да стане мечтата,
както реалност си ти!
Петър Пацев