Болката достигна своя пик
всяка клетка потопи се в мрака
душата изпищя със вик,
и вряза, шипа си в гръбнака...
И блесна \"Смърт\", като прозрение,
със погледа наведен към нозете,
поех към твой\'то \"погребение\",
с душа, като последно цвете...
Буря вие - тъжно време,
а ти в сърцето ми не дишаш,
погребвам те дълбоко в мене
във най-закътаната ниша...
Тихи стъпки - \"шепа пръст\",
душата ми изстрадана за... цвете,
Любов продадена, за... кръст
и... \"Дадох те на Боговете\"...
Отварям в тихото очи,
отсипвам от уискито за... помен,
Тихо е! И болката мълчи,
превърнах те в ненужен спомен...