Дали са живели или не, не знам, но ще ви разкажа за тях, пък вие сами преценете.
            Някъде през кой знае колко планини и морета, имало една страна, където хората били два вида - едните големи, а другите - малки, но не само физически, а и духом. Едните били много високи на ръст като великани, но пък добри по душа и правели път дори на мравките. Другите, много ниски като джуджета, но пък лоши по характер и все се чудели какво зло да сторят. Те били много злобни и завиждали както на ръста на първите, така и на добрите им сърца. Големите хора виждали нещата от високо и били широко скроени за всичко и всички, докато малките хора имали къс и нисък поглед,който стигал само да краката на другите. Как така да се примирят? Започнали да кроят планове за отмъщение и се чудели какви номера да измислят. Ту замърсявали водата, ту крадели добитъка, ту палели къщите на добрите, ту убивали децата и жените им... Нещата вървели от зле на още по-зле.
            Научил един магьосник за това положение, ядосал се и решил да ги накаже. Взел и направил една магия, но така, че с нея искал и урок да даде на малките, та дано да се вразумят. Какво измислил ли? Просто сменил местата на тия хора. Малките вече станали големи, а големите превърнал в малки. Да, ама само ръста им променил, не и характера. Сега вече големите, дето били малки, така се възгордяли и навири глави, та чак носовете им едва не пробили небето. Гледали другите от високо, забравили какви са били и им се присмивали, а след това ги карали да им работят, като им плащали с ритници. Малките, дето били преди големи си останали добри по душа и не търсили отмъщение. Просто знаели, че рано или късно, всеки ще си получи заслуженото за стореното зло или добро.
            Отново се намесил магьосникът. Този път махнал с вълшебната си пръчица и направил хората равни. Всички имали вече една средна височина - нито високи, нито ниски били и нито големи, нито малки, но пак не променил характера им. Тези, които били работни, добри и помагали на слабите и бедните, си останали пак такива. А онези, които били лоши, мързеливи, злобни и завистливи, пак същите си били. Ядосал се пак магьосникът, после се замислил, махнал с ръка и накрая рекъл:
            - Ех, угодия няма на тоя свят!... Само, че не искам с магия да променям душата на хората, че тогава няма да е душа, а измислица... Ще ги оставя сами да израстнат, да поумнеят и да разберат кое е добро за тях и за другите, а животът сам ще им даде добър урок.
            И бил прав. Минало време. Започнали едни студове, духнал първо вятър, после завалели поройни дъждове, реколтата унищожили, животните уморили, а хората едва не умрели от глад... После пък като грейнало едно слънце, като настанала една суша, всичко изгоряло, изсъхнало и пожари станали. Без храна останали хората, болести ги нападнали и едва не загинали. Уплашили се, сплотили се заедно да се борят с несгодите и така постепенно забравили завистта и отмъщението. Дори се обикнали и започнали взаимно да си помагат.
            Усмихнал се този път магьосникът и казал:
            - Е, сега всичко е наред и си дойде на мястото... Тия вече разбраха, че няма значение колко си висок и голям, а какво сърце имаш, каква душа носиш... Аз повече нямам работа тук.

 31.07.2014, Рая Вид