Когато любовта ме озари,
отворих ли си аз очите?
Ти пред мен сега стоиш,
минават бързо дните!
Като пожар, пламваш моите сетива,
да копнея ли? Аз не зная...
Сякаш сърцето ми се пръска.
Таи тежест вътре в мен, буца здрава е...
Аз зная!
И ще я тегля всеки ден, докато
успокоя се най-накрая.
Когато в очите ми се взираш,
погледа ти нежен ме кара да омеквам.
Като топла есен да мечтая ме отвеждаш.
Не виждам смисъл да се боря!
Затъвам в любовта ти всеки ден!
Да мълча, аз колко мога, като
буцата е в мен!
Не искам с мъка да ме гледаш.
Обичай ме това искам в този ден.
И ти се заричам, че ще остана
в твоя плен.
Щастие ми подаряваш...
Заслужавам ли го аз?
Като твоята душа ранявам...
ранявам се и аз!
Не! Защо да крия?
За теб постоянно мисля аз!
И що е нежност и закрила
да покажем в този час.
Зависим те карам да се чувстваш.
Зависима ли е любовта?
Щом двама са проклети, не
могат да избягат от страстта.
Мога много да ти кажа, но
сърцето ме боли.
Да ти се отдам изцяло...
Луда ли съм ми кажи?
Наранена да съм, не допускаш.
Вярвам ти безрезервно, Аз!
Обичай ме! Не искам друго...
Само това желая Аз!

                          Екатерина Луна