При тебе че се довлечем у понеделник, моли са дотогива, да а спрел дъждо. Че бъда изморен след трудовио делник, ама просто те така е устроен свето. У твойо двор че влезна притеснено, да не би да е отвръзан сивио вълчак... Че громна три пъти с ръка и еднъж с колено, дано ти бръже чуеш тайнио ни знак! Коги ми ти отвориш, я че ахна, от убостата ти че остана с позинала уста... Ако е заспал баща ти двамата че яхнем моторо му и че обръмчим ноща! На заранта до вас че те изпрата и изгрево на теб че подара. Да, знам, че от баща ти че си изпата, ма нищо... се още е неделята сега!