В едно приказно царство се родили братя - близнаци. Кръстили ги Добро и Зло.  Те били много различни и по външност, и по характер. Доброто било много мило дете нежно, с руса, къдрава косичка и сини, като чисто, безоблачно небе очи. Също ангелче! Все искало да прави добрини и всички го обичали. Брат му пък бил с права, черна като катран коса и черни, като изгорял въглен очи, все вървял след него и всичко, което той  сторел, го развалял или правел още много други злини. Бил алчен, егоист и лакомник. Изяждал и храната на брат си и растял не с дни, а с часове. Станал голям, силен и страшен. За разлика от него, Доброто си останало мъничко, слабичко като дете момче и не можело да се бори с брат си.
            Един ден братята решили да слязат на земята сред хората. Първият човек, когото срещнали по пътя си, бил много стар и много болен човек. Той едва пристъпвал бос, с изтънели, скъсани дрехи. Пред него, натоварено със сухи вейки, събрани от гората, вървяло болното му, куцо магаре. То се спънало в един камък, паднало, погледнало с големи, тъжни очи, като че ли да поиска прошка от стопанина си и издъхнало. Отчаян, старецът прегърнал  и сложил главата на верния си другар на коленете си и горчиво заплакал. Доброто извадило от джобчето си свирка и свирнало. Дошла добрата Горска фея, негова приятелка, взела изпод наметалото си една кърпичка и казала на стареца, че когато я постели, тя ще се зареди с неща за ядене. С вълшебната си пръчица извикала  добрия Южен вятър. Той надул бузи, духнал и пренесъл дръвцата пред бедната колибка на стареца, че есента си отивала и люта зима чакала на прага, а те щели да стигнат човека да се топи през студените дни, но Злото бързо извикало студения Северен вятър. Той духнал и разпилял вършинките по всички посоки. Клетият старец! Един ден го намерили замръзнал, стоял като каменна статуя пред студеното огнище...
             Минали години. Братята пораснали. Задомили се. Доброто станал от малко момче не само строен и хубав млад мъж, но и много работен. С трудолюбието си, с добрите  си дела, които правел на хората, всички го обичали и му помагали. Скоро станал богат. Построил си хубава къща, имал и пари. Но брат му, Злото, завидял и с насилие, подлост, заплахи, обиди, ултиматуми и принуда му отнел всичкото, което имал видимо и със заграбеното станал най-богатият в селото, където живеели братята, но въпреки всичките лошотии, които използвал, не можал да му отнеме всичко. Доброто имал най-голямото богатство на света – то обичало. Дълбоко в сърцето му била скрита голямата, чиста и безкористна любов, която никога не си отивала и това безценно богатство никой не можел да му отнеме.
            Изтърколили се още години. Злото имало много къщи, много ниви, много ратаи, които измъчвал с  непосилен труд, срещу парчето хляб, но никога не бил доволен. Чувствал се беден и все искал ощо и още да увеличава имотите си и от алчност, загубил и зрение, и слух. И колкото ставал по-богат, толкова бил по-нещастен. Страхувал се някой да не му взема имота и парите и ставал от злобен, по-злобен, докато се превърнал в триглав Змей. Дошъл при него Господарят на лошите сили и му казал, че той го е превърнал в Змей, с което го направил непобедим и безсмъртен, но му оставил едно слабо място. Една думичка, казана три пъти ще го погуби. Но кой можел да знае, коя е тази думичса? Злото отвлякъл дъщерята на стария и болен цар, станал царски зет и когато царят умрял, станал цар. Много зло направил, много майки разплакал, но никой не можел да го победи. Явявали се юнаци, но още щом успеели в люта схватка да отрежат едната глава на чудовището, на нейно място изниквали две и Змеят-Зло ставал още по-силен, още по-непобедим. Доброто не смеел да гледа злодеянията на брат си, които ставали все по-големи и по-големи, а той  не можел нищо да му направи и се върнал в страната на приказките...
            В едно малко селце в царството живеела бедна девойка - сираче. Нямала си нийде никого, живеела сама. Тя била не само много красива, но и много умна. Отишла при Змея, а той като я видял, целият се разтресъл от смях. Толкова юнаци се изредили, та тази крехка девойка ли ще го победи? Но тя бела непреклонна и сигурна, защото се  била досетила коя е тази дума, която е слабото място на чудовището и започнала с меден глас да нарежда:
            - Ти си много могъщ и непобедим, но си добър. Ти си велик, много добър цар и мъдро управляваш царството си. Хората ти те обичат, защото ти си един добър Змей.
            Още не изрекла тези думи и главите на чудовището клюмнали като отсечени, той взел да се смалява и след третата добра дума, от Змея останало само мокро петно, там където бил.  Хората си отдъхнали  и заживяли спокойно и щастливо. Тогава и Доброто се върнало от царството на приказките и заживяло сред хората, които станали добри,  внимателни и обичащи се.