юли 2011 Румяна Славова

Градина, есен и листа,
скамейка, шепот сладък...
А сред листата Той и Тя -
любов и тъй нататък...

За \"още\" молеше го Тя.
За \"още\"... до припадък!
Беше доста нежен Той
и остави И \"подарък\"...

Сърце, Той в ръцете ù остави
и тръгна си забързан-нататък, и нататък.
Кога ли ще се върне Тя не знае,
но още чака и се моли!

Сърцето, с длани меки,
Тя до своето сърце притиска,
нашепва,тихичко говори:
\"Любов, върни се! Аз те чакам -
още...\"

Първи куплет - по стихотворение на Радой Ралин \"Безглаголно стихотворение\"