Веднъж мечо Пух се разхождал из гората и видял една много красива птица с дълги шарени пера. Птицата ходела надуто и наперено сред дърветата и останалите пернати я наблюдавали от клоните. Някои от птиците гледали завистливо, други равнодушно.

Мечо Пух се приближил към птицата и й казал:

-  Здравей, аз съм мечо Пух. Ти коя си? Искаш ли да си поиграем?

Красивата птица го погледнала небрежно, помълчала и казала с надменен и провлачен глас:

- Аз съм Златна фазанка - отвърнала птицата. Ти какво ще ми дадеш за да си играя с тебе?

Мечо Пух я погледнал учудено. За първи път някой му искал нещо за да си играят заедно. Той бил натъжен и едва промълвил:

- Аз само исках да си играем, да ни е весело ....да потанцуваме с пеперудите, да се плискаме в реката ......

- Да, аз се плискам в реката с много птици, но те ми носят зърно, строят ми гнезда.

- Но, това, това, не е искрено, не е от душа. Ти се продаваш, продаваш нещо, като измама и илюзия. Сигурно не ти е приятно с всички.

- Разбира се, че не. Дори бих казала, че не ми е приятно с никого но това е отделен въпрос. Аз съм си самодостатъчна. Всички ме търсят, всички искат да са с мене. Защото съм прекрасна и те се любуват на красотата ми и плащат за да бъдат за малко с мене.

- А, значи затова пиленцата на много птици остават гладни, защото бащите им носят зърната на тебе!

- И ние сами си строим гнездата - обадили се много женски птици.

- Излиза, че красотата помага само на себе си, но не и на другите. Ти получаваш много без да можеш и правиш нищо, а другите страдат. Много птици се карат заради тебе.

- О, това въобще не ме интересува - казала златната фазанка.

Мечо Пух се натъжил и тръгнал по пътеката. Настигнала го катеричката и го погъделичкала с опашка.

- Хайде на полянката. Поникнали са много цветя, да си поиграем.

- Добре – казал мечо Пух и тръгнал с катеричката.

Един ден в гората дошли ловци. Те стреляли много по различни птици и един ловец улучил златната фазанка, но не я убил, а я ранил много тежко. Фазанката била със счупено крило и една съчма й разкъсала кожата около главата. Едва се спасила падайки в реката. Течението я отнесло до един бряг. Там в това време бил мечо Пух с прасчо и катеричката.

Мечо Пух видял фазанката и й помогнал.

- Защо й помагаш на тази надменна птица? - запитала го катеричката. - Нали помниш, как се държеше с тебе.

- Помня – отвърнал мечо Пух – но все пак тя се нуждае от помощ, нали.

- Мечо, мечо толкова си добър и наивен, но пак ще бъдеш огорчен – казала му катеричката.

Мечо Пух не казал нищо. Занесъл ранената птица до хралупата си и започнал да я лекува. Минало време и фазанката оздравяла. Останал и малък белег на главата, но не си личал много. Докато я лекувал никой не попитал, как е тя.

Когато вече наистина се почувствала добре фазанката започнала пак да се разхожда наперено по поляните. Птиците отново почнали да й дават зърна в замяна на нейното внимание.

Един ден мечо Пух я попитал:

- Ще дойдеш ли да си играем на реката?

- Мечо, ти си много нахален! Не ми се играе с тебе! Сега цял живот ли ще ми се натрапваш? Ми да не ми беше помагал.

Мечо Пух се натъжил и отишъл сам на реката. Катеричката го настигнала и му казала:

- Мечо, мили, колкото по-добър си, толкова повече ще те използват и ще те смятат за глупав. Ти си най-прекрасното същество с добро сърце, но това винаги ще ти носи мъка. И все пак, ти си такъв, а светът има нужда от все повече такива като тебе.