Чувах тихата песен на сърцето си, а леденият вятър бушуваше и се опитваше да заглуши този нежен тон. Искаше да гърми само неговият глас. Беззъбата му уста се опита да  погълне, този цветен, кристален звук.

- Ела, грозно свадливо чудовище, ела и вземи последната ми светлинка, която запазих за пътя ми към безкрая! - изкрещях със сетни сили.

- Рррр - ръмжеше демонът.

- Да ме завлечеш във водите на отчаянието ли искаш? Да ме захвърлиш в бездната на безизходицата ли?

- У а у - като кръвожаден лъв ревеше и от силата се тресеше земята под краката ми.

Уплаших се. Чудовището беше на милиметър до носа ми. Очаквах да ме разкъса.

Плувнал в собствените си отпадъчни течности и примрял от страх се строполих на пода бездиханен.

Когато се събудих изцяло здрав и с прилив на нови сили, първата ми мисъл беше, че съм сънувал кошмар. Единствено в ляво почувствах лека празнота. Не съм от онези, които ще се опипват и анализират, какво имат или нямат и го отдадох на силният стрес от сънят. Проблемът е решен, край. Включих си телевизорът и се разскачах по каналите, като бълха. Първоначално всички предавания ми се сториха скучни, но това е поради навикът, който си бях създал преди. Бързо рестартирах тази програма на скучност и се спрях на един канал, който грабна веднага вниманието ми с интересната тема за дискусия. Гости в студиото бяха известни личности, които смятах за алчни, нагли и безскрупулни. Заслушах се и дори ме досрамя от себе си, как съм могъл да виня тези хора и да ги плюя със и без повод. Та това са образовани, интелигентни и преуспели човеци. Вместо да ги възхвалям и да се опитам да постигна, нещо в животът си, аз като пълен идиот и несретник ги заклеймявах.

-Така правеше и лисицата, когато не можеше да си хапне от грозденцето!- само иронизирах се аз.

Изкарах целият си ден в блянове за бъдещето. Предначертах план и посока на действие и си обещах, че след пет години ще стана богат, уважаван и успял човек.

Когато се погледнах в огледалото, видях един нов, съвсем различен човек.

Всяка сутрин започнах да ставам в 5.00 - умишлено избран час, за да ми напомня всеки ден за изтичащото време.
Спортувах усилено и промених до неузнаваемост, тялото си.

Вместо закуска - душ и четива, които ме мотивираха да не се отклонявам от набелязаната цел.

Първата година измина неусетно - все още работех в низините на сферата в която исках да се издигна - така обаче се стимулирах още повече да се състезавам с колегите и да се гордея от постиженията си. Равносметка:

1. Бях пухкав и отчаян.

2. Неугледен.

3. Старомоден.

4. Изразявах се трудно и не смеех да гледам, хората в очите, когато разговарях с тях.

5. Нямах никаква идея как да устроя животът си и най- вече какво исках аз от живота?

6. Приятелката ми замина и след време ми каза, че няма да се върне и да не очаквам от нея повече нищо.

7. Никой! Аз бях нищо и никой!

8. Ограничени финанси. Буксувах на едно място- заемах дори пари от приятели и след това не можех да ги върна в уговореният срок.

Е, сега вече съм наистина нов човек!

Започнаха да ми се пускат мацките и това ми повиши самочувствието. Имам готини нови приятели, а не ония смотаните с които израснах. Понякога ги навестявам, за да се фукам с маковите си дрехи и парфюми, с последен модел мобилен телефон и разбира се КОЛАТА. Моето бижу, моят прекрасен трофей по пътят на Успеха!

Напредвах по своят път и заякнах и физически и психически. Все по-нагоре и на горе вървях по стълбицата и газех и мачках онези плужеци, които ми се подмазваха или не дай си боже ми противоречаха.

- Внимавайте с новият шеф - шушукаха си веднъж двама зад гърба ми- голяма гадина е!

Ле ле, като чух тези думи щях да ги взривя, да ги изтрия от лицето на земята.

- Нещастници! Мижитурки дребнички! Аз, аз ще ви разгоня фамилиите на вас!

Уволних единия, а другият ми лазеше в краката.

Днес празнувам! Петата година и моят велик поход по пътя към успеха!

Аз съм върхът! Да!

пп. Нека да внимаваме да не загубим сърцата си и на тяхно място да пуснем чудовището!