На прощаване и аз нещо мога, вече да споделя...
Чуй ме Приятелю! Аз не мога с друга да те деля!
Трудни са понякога тези изкази и безкрайно са строги.
А чувствата развихрят се в мен, като луди босоноги,
Направи и ти едно усилие! Ела! Вече ги спри!
Че душата ми май много, ама много, вече я боли!
Омръзнаха ми вече тези дълги монолози,
ами заведи ме примерно в Монмартър или пък в Дю Пари /De Paris/
Да! Хубаво ми е с теб! Но пък малко се поспри!
Не забравяй, че аз също имам още свои
бленувани, макар и неосъществени мечти...

Розите, които всеки ден ти ми поднасяш ,
те не красят мойта нежна, лирична душа.
Дори и ухание ти с това не допринасяш,
а разбиваш само една уязвима съдба!

Дори и не те знам, как ти изглеждаш!?
може и Квазимодо навярно да си ?
Но за мене това нищо не значи!
Знам само, че пораждаш в очите горчиви сълзи,
а от това Приятелю, повярвай ми, много боли!

Никога, не съм имала такова предчувствие за грях.
Никога, не съм имала такова невероятно усещане.
Има само панически, пагубен и неистов страх
и невероятно, безумно, дълбоко привличане.

Действаш ми ти, като черна и бяла магия,
като почистен от стружки и смазка магнит
и разбиваш неистово мойта лирична система.
И ето, че писмото ми се превърна и в стих.

Любовта понякога гине и без сълзи плаче!
Но понякога и през сълзи тя умей да се смей!
Но има дни и вечери през, които обаче,
тя замлъква и дори няма сили да пей!

Но аз съм вече и прекалено уморена,
за да вярвам в таз безумна, луда съдба.
Дори и насила, но пък и до край покорена
имам нужда от нежност и от ласка добра.
Мога да бъда и до болка и безкрай опожарена,
Но знаеш ли? И свеж въздух, иска да диша мойта душа.

Питаш ме Приятелю дали аз искам нещо?
Но не ме питаш дали в мене болката спи?
Дали навярно аз искам нещо живо, горещо,
което да може мъката вътре в мен да умъртви!?

Има! Имам нужда от много любов, но не и с пари!
Имам нужда от приятел, на когото сърцето да се довери!...
Има! Искам да ме прегърнеш нежно и да ме приспиш!
Имам нужда болката, ти докрай и от раз да унищожиш!
Искам да се гушна на кравайче, като малко, невинно дете
блажено заспало и в съня си, то разрухата нейде, да отнесе...

Знам! Ти ще ми кажеш \"Ами извинявай, но аз днеска не мога!\"
И, ще ми звучиш, като изтъркан, безброй много пъти четен афиш...
Но неистово аз се моля и на колене падам пред Бога,
да ми ми прости и ми изпрати той своя вълшебен, креативен фетиш!

Аз съм пагубна, всевъзможна и страстна любов,
но знам, че за тебе е само от понеделник до петък.
Но не съм и добитък, даден нейде за разплод.
И след това да се чувствам, като разбит белтък...

Дори и Снежанка нека да бъда и това пак ще ми хареса!
Нека да бъда оная красива, нежна по душа принцеса,
която в съня си дочаква своя принц красив,
не искам да съм, като надутата Помпадур метреса
но и не искам да съм, като вълк единак и то саможив.
Нека замра в своята отровена белота.
Нека потъна в своята душевна умора.
Но и аз пеперуда не мога да бъда
и не искам да горя свойте нежни крила.
Искам да съм обич и нежност мечтана,
искам слънчеви, топли, нежни слова,
за да може мойта душа изтерзана,
да притихне в любов, тя веднага и то сега!!!

Албена Хорозова
26.01.2015 г.