По дяволите всичките въпроси,
които щукнали са в пустата глава!
Мира ми не дават, а и тя не носи
нищо вече - нито думи, ни дърва.

По дяволите отговорите толкоз тъпи,
изречени от кривата, немлъкваща уста
и то на приятели безброй и много скъпи
за смисъла на изход от незнайната врата.

И себе си по дяволите пращам вече,
че писна ми от тоз безкраен, тъп живот,
и няма как така да бягам бързо надалече -
отдавна спрях, не съм сега и патриот…

А ми иде в миша дупка да се скрия днес,
дано открия решение едничко в нея
за чувствата, за хляба и водата с интерес,
а после с други хора ще се смея и ще пея.

разперила крила нагоре във простора,
където само боговете там се молят
и милост пращат ни като на бели хора
да оцеляваме в природа, а не във МОЛА.

Рая Вид, 27.04.2015