Чакаш ли ме… чакаш ли ме, майко,

все така във своя ъгъл свита?

Всяка сутрин знам замесваш майко

за сина си, баницата вита.

Всяка вечер на комшиите я раздаваш,

кръстиш се и тихичко си лягаш…

И сълзи потичат стара майко,

по челото снимката ми галиш.

\"Лека нощ, детенце\" - казваш тихо,

а аз съм вече толкова пораснал…

Аз съм вече толкова далече…

Животът ми – половината угасна.

А ти ме чакаш - зная, мила майко…

По спомен ми плетеш терлици,

и аз по спомен, стара майко,

забърквам твоите мекици.

Не искам прошка… знам, че си простила,

още в деня, във който те оставих,

но как да си простя на мене, майко,

затова, че майка изоставих?!

Чакаш ли ме?...Чакаш ли ме майко?!...