1 

 

  Павел паркира черния си мерцедес пред хотела, който му бяха посочили хора от селото. Беше започнало да се здрачава, но все още ясно се виждаше, че “хотелът” всъщност е една голяма селска къща на три етажа. Единственото нещо, което навеждаше на мисълта, че въпросната сграда е хотел беше очуканият надпис “Хотел”. Павел изсумтя и излезе от колата си. Беше страшно изморен от безумното обикаляне на селски имоти. Цели три дена беше търсил парцел, подходящ за построяване на вилно селище, но така и не намери нещо, което да му хване окото. Не стига, че не си беше свършил работата, а сега и се налагаше да пренощува в това забутано село. Зачуди дали да не отпраши за София, но след кратко колебание се отказа. Спеше му се страшно много.

  Отиде до входната врата и натисна звънеца. След около минута, точно когато реши, че никой няма да дойде, вратата изскърца и бавно се отвори. На прага се появи млада жена на около двайсет и пет години. Имаше много дълга права черна коса и симпатично лице. Беше нисичка, висока не повече от метър и шейсет.

  – Бих искал да попитам дали има свободни стаи? – попита Павел отегчено.

  Жената го изгледа учудено и се усмихна.

  – Ще ви настаня. Заповядайте! – каза тя и отстъпи назад, за да му направи път.

  Павел влезе вътре и се огледа. Партерният етаж изглеждаше доста прилично. Беше обзаведен в битов стил, а в ъгъла имаше голяма, красива камина. Трите дървени маси в средата на помещението бяха незаети. Никъде не се виждаше жива душа.

  – По това време на годината нямаме много клиенти – каза жената, като бавно огледа госта от глава до пети. Очите й блещукаха, сякаш беше видяла нещо смешно.

  Павел усети погледа й върху себе си и се извърна към нея. Жената сведе  срамежливо глава, а после с бърза крачка отиде да заключи входната врата. Имаше добре оформено тяло и изненадващо дълги за ръста си крака.

  – Искате ли нещо за ядене? – попита плахо тя на връщане.

  – Не благодаря, хапнах по пътя. Ще ми покажете ли стаята?

  – Да разбира се. Елате!

  Гласът й беше мек и приятен, а в говора й не се долавяше и следа от местния диалект. Павел тръгна след нея, взирайки се в ритмичното поклащане на ханша й, докато се изкачваха по стълбите.

  Стаята беше малка, но за сметка на това чиста и добре обзаведена, и със самостоятелна баня.

  – Надявам се, че стаята ви удовлетворява.

  – Прекрасна е. Толкова съм уморен, че веднага си лягам – каза Павел и седна тежко на леглото.

  – Имате ли нужда от нещо?

  – Не, благодаря.

  – А, и още нещо трябва да Ви кажа. Водата тук не е добра за пиене, не пийте от чешмата. Ще ви донеса минерална вода.

  – Много благодаря.

  Павел изчака жената да донесе водата, после се съблече, изкъпа се набързо и си легна.

 

***

  Събуди се в четири часа през нощта, но само за кратко, колкото да пие вода от гарафата, която жената беше донесла и поставила на шкафчето до леглото.

 

***

  Слънчевите лъчи се промъкнаха между завесите и осветиха лицето на Павел. Той изпъшка и отвори очи. Чувстваше се странно, болеше го глава, сякаш беше махмурлия. Освен това, имаше неприятното усещане, че нещо не е наред. Извърна се настрана, приготвяйки се да стане, и в този момент усети, че някой го дърпа за ръката. Стреснато погледна към нея. Никой не го дърпаше, просто дясната му ръка беше закопчана с белезници за масивната табла на леглото. Същото се отнасяше и за лявата. Обзе го паника, която бързо прерасна в ужас, като видя, че  краката му са завързани с кожени каиши за долната табла. Започна да се извива, опитвайки да се освободи.

  – Мисля, че това което правиш е безсмислено – каза жената, която го беше настанила в хотела предната вечер. Седеше на един стол, с лакти опрени в коленете, подпряла брадичката си с юмруци.

  – Ти ли направи това?

  – Да – отговори тя и се усмихна чаровно.

  – Отвържи ме веднага!

  – Няма! – изчурулика тя.

  – Ти разбираш ли какво си направила? Разбираш ли какво ще стане, когато…

  – Радвам се, че вече си говорим на “ти”.

  Павел я изгледа злобно и започна да вика за помощ.

  – Никой няма да те чуе. Сами с ме в хотела. Има една къща наблизо, но там живее възрастен човек, който изобщо не чува.

  – Какво искаш от мен, кучко?

  Лицето й помръкна, а пръстите й се размърдаха нервно.

  – Не очаквах, че ще се държиш така невъзпитано.

  – Ти луда ли си!

  – Не аз се държа истерично, а ти – отговори тя и стана от стола.

  – Какво очакваш, да ти благодаря ли? Пари ли искаш?

  Жената започна да се разхожда напред–назад из стаята.

  – Всичко е в портфейла ми, вземи ги и ме пусни. На никого няма да кажа.

  Тя се спря, отиде до леглото, наведе се и му удари шамар. Малката й ръка беше изненадващо силна. Павел стисна зъби и се опита да се успокои. Жената излезе от стаята, тръшвайки вратата зад себе си.

  Павел отново опита да се освободи, но не след дълго разбра, че няма никакви шансове за успех. Започна да псува на висок глас.

  След около час, тя се появи отново. Изглеждаше притеснена. Пристъпи плахо напред, а след това седна на леглото до Павел. Той я изгледа, чудейки се какво да очаква.

  – Разбирам как се чувстваш. Съжалявам, че те ударих! Наистина, много съжалявам!

  – Всичко е наред, не ти се сърдя – каза Павел с равен, контролиран глас.

  Тя си пое дълбоко въздух, а след това с рязко движение издърпа одеалото настрани. Започна да гали нежно гърдите му с меката си, леко студена ръка.

  – Какво правиш?

  Ръката й се плъзна надолу, масажирайки бавно корема му.

  – Престани! – промълви Павел със задавен глас.

  – Отпусни се! Нищо лошо няма да ти сторя – прошепна тя и се наведе.

  Павел усети устните й по гърдите си, проправяха си бавно път нагоре, към врата му. А след това ноктите й, които се впиха в раменете му. И косата й, която се разпиля по кожата му и започна да го гъделичка. И нежния мирис на парфюм.

  – Виж какво...

  Тя постави  показалеца си върху устните му и го задържа там, пресичайки думите му. Павел се взря във върха на розовото й пръстче, чудейки се дали да не го захапе. Отказа се.

  – Казвам се Деница. Можеш да ме наричаш Дени.

  – А аз се казвам Павел. Можеш да ме наричаш “затворнико”.

  – Я не се прави на жертва – изкикоти се тя и засмука врата му.

  След около минута, устните на Деница спряха палавата си игра и се отдръпнаха. Тя стана и трескаво започна да се съблича. Първо махна блузката си, под която не носеше сутиен, и я хвърли небрежно на пода. Имаше малки, но добре оформени гърди с щръкнали нагоре зърна, а коремчето й беше плоско като на спортистка. С треперещи пръсти започна да разкопчава дънките си.

  – Развържи ме, за да мога да те докосвам – каза Павел и изпъшка страстно.  

  – Ти за глупачка ли ме смяташ?

 

2

 

  Павел млъкна и се загледа в нея. Тя съблече дънките си и ги срита настрани. Вече беше останала само по бикини (бледозелени на цвят, високо изрязани отстрани). Усетила погледа на Павел, тя кръстоса ръцете си пред гърдите и сведе срамежливо глава. Той с мъка сдържа смеха си. Не знаеше какво ще последва, ако се разсмее.

  – Защо ме гледаш така? – попита тя.

  – Защото си красива. Няма от какво да се притесняваш, изглеждаш страхотно.

  - Защо мислиш, че се притеснявам.

  - Виж какво, миличка, не съм вчерашен. Ако ме развържеш, ще го направим, нали това искаш.

  – Не обичам да се обръщат към мен с “миличка”.

  – А как обичаш да се обръщат към теб ... миличка?

  Тя се приближи и перна с длан Павел в слабините. Той изохка и напрегна цялото си тяло. Тестисите му се бяха свили от болка.

  – Не прави повече така, защото ... – започна Павел, но замълча, когато тя замахна отново.

  – Защото какво? Какво ще ми направиш? Не разбираш ли в каква ситуация си изпаднал?

  – Какво смяташ да правиш? – попита притеснено Павел.

  Тя се усмихна, седна на леглото и започна да търка с длани бедрата му, след което дръпна слиповете му надолу.  

  – Много съм разочарована. Малкият Павелчо изглежда един такъв… оклюмал. Да не би да имаш проблеми с ерекцията?

  Павел изсумтя.

  – Вързан съм, затова. Но ако ме развържеш, ще се поотпусна и всичко ще е наред. Много бих искал двамата с теб...

  – Доизкажи се де, не се притеснявай! – каза тя и се усмихна широко.

  Павел въздъхна дълбоко и каза:

  - Искам да правим секс.

  – Добре – отговори тя и смъкна бикините си до коленете. Показаха се добре оформени розовеещи срамни устни.

  – Но така не мога – поясни той и размърда закопчаните си в белезници ръце.

  – Можеш, можеш, дори нямаш представа какво можеш.

  Тя се наведе и бавно облиза отпуснатия му член, после потърка нежно с пръсти тестисите му. Павел усети леко изтръпване в слабините и в съзнанието му се появиха еротични образи. Представяше си първата си приятелка от гимназията. Пенисът му започна да се надига.

  – Браво, Павелчо – промълви Деница и се ококори любопитно.

  Павел изпъшка и притвори очи. Членът му вече се беше вдигнал като перископ на подводница. – Мислиш си за някоя друга, нали?

  Павел се опули в нея и прехапа нервно устни. Тя стана от леглото и започна да се смее истерично. После смехът й бавно премина в плач. Раменете й се разтресоха неудържимо. Обърна му гръб и отиде до вратата, където стоя няколко минути, преди да се измъкне навън. Малкият Павелчо отново оклюма.

  Павел започна да се мята в леглото, но не можа да се освободи. Дори не успя да разхлаби кожените каиши, с които бяха вързани краката му.

  Деница се появи след около пет минути. Пак държеше ръцете си кръстосани пред гърдите като свенливо малко момиченце и избягваше любопитния поглед на Павел. Наведе се да прибере разхвърляните си по пода дрехи.   

  – Мисля, че вече е време да ме освободиш – каза с равен глас Павел.

  Тя го изгледа през рамо и се изправи. В очите й блестяха гневни пламъчета.

  – Повечето мъже ме смятат за привлекателна!

  – Наистина си много привлекателна.

  – Обаче си мислеше за друга, когато ...

  – Ти какво, да не ревнуваш? – каза той и прихна да се смее.

  – Не обичам да ми се смеят – изсъска Деница.

  Набрал смелост, Павел каза:

  – Миличка, опасявам се че леко ти хлопа някоя дъска. Съвсем леко, така че няма защо да се тревожиш. Основният ти проблем обаче е друг. Ако не ме пуснеш веднага, ще направя всичко възможно да те вкарам в затвора. Знаеш ли какво може да ти се случи там? Каките направо ще ти сцепят малкото тясно путе.

  – Как ще го сцепят? – попита Деница. Лицето й имаше учудено детинско изражение.

  Павел отново се разсмя. Деница хвърли дрехите на земята и се приближи. Устата й беше изкривена в злобна усмивка.

  – Предупредих те – каза тя, наведе се и стисна топките му с две ръце. Павел изкрещя и започна да се мята в леглото. Ужасна болка пронизваше слабините му.

  – Моля те, недей! Боли, боли!

  – Много си непослушен, трябва да се научиш да ми се подчиняваш. – Най–накрая тя го пусна и отстъпи назад. Павел надигна глава и се опита да огледа бедните си тестиси.

  – Нищо им няма, цели са – увери го Деница. – Но следващият път ще ги направя на майонеза.

  – Дени, нищо лошо не съм ти направил – изфъфли Павел.

  – Прав си – отговори замислено тя и се подсмихна. – Я да видим сега какво ще стане. – Тя отново се приближи.

  – Недей, недей!

  – Спокойно.

  Тя коленичи на леглото, после се обърна с гръб към Павел и прекрачи тялото му. Седна върху гърдите му и бавно започна да се примъква надолу, като търкаше вагината си в кожата на корема му. Павел гледаше изящната извивка на гърба й, тънката й талия и приятно заобления й задник, който се поклащаше в бавен ритъм. Харесваше му, че тя е с гръб към него, най–вече защото се страхуваше да я погледне в очите, а и защото... така можеше да се наслаждава на гледката на босите й стъпала. Имаше малки пухкави стъпала със закръглени розови пети и късички топчести пръстчета. По меката кожа в основата на пръстите й бяха полепнали едри песъчинки.

  Павел тръсна глава и се загледа в тавана. Каза си, че не трябва да се поддава на изкушението, ако иска да се измъкне. Тогава тя започна да гали набъбналия му пенис и да отърква главата му в срамните си устни. След това тя се повдигна на колене и се нахлузи бавно на члена му. Ханшът й се поклащаше хипнотично, а дългата й черна коса се мяташе бясно по гърба й. Павел беше на път да се изпразни, когато тя се изправи на крака върху леглото, извърна се към него и го изгледа тържествуващо. Засмя се и гърдите й се разклатиха като желирани десертчета. Изчака търпеливо няколко минути, докато ерекцията на Павел спадне, после се облече и излезе от стаята.

 

3

 

– Дени, моля те, ела! – изкрещя Павел. – Моля те, имам нужда от помощ!

Деница се появи след около минута. Въздъхна отегчено и поклати недоволно глава.

– Какво си се разкрещял като ненормален. Имам си работа, да не мислиш, че само ти си ми на главата.

– Какво? И други ли … клиенти имаш?

Деница се подсмихна тънко.

– Ще ти се. Нали ти казах, няма кой да те чуе.

– Каза, че имаш работа, затова попитах.

– Трябва да измета двора и да нахраня кучето, освен това кранчето на мивката в кухнята е прокапало…

– Мога да оправям кранчета на мивки – каза Павел.

– Ти мен не можеш да оправиш, та кранчето ще оправиш.

Павел изпръхтя гневно.

– Ти не пожела да довършим това, което бяхме започнали.

– Такава съм си аз, своенравна – каза Деница и бавно прокара пръсти през косата си. – Е?

– Ами … много ми се пикае.

Деница се загледа в пениса му. Очите й блещукаха любопитно.

– Така е който пие много вода нощем.

- Беше сипала приспивателно в гарафата, нали?

– Много си досетлив.

– Както и да е, развържи ме, за да мога да отида до тоалетната.

– Пак изглупяваш. Потърпи минутка – каза Деница и излезе. Появи се след около пет минути, когато Павел вече беше на път да се подмокри. В ръцете си държеше голям стъклен буркан.

– Побързай!

Тя се приближи, вдигна внимателна пениса му и го мушна в буркана.

Павел започна да празни мехура си.

– Леле колко пикня си насъбрал. Не знам какво ще стане, ако ти се приака. Нямам подлога.

– Ще ти изцапам леглото – изсъска злобно Павел.

– Само да си посмял. Ще ти купя подлога, обещавам.

– Смяташ да ме държиш дълго тук?

– Не си за изпускане, хубавецо – каза Деница и старателно изтръска пениса му.

– За какво съм ти?

– Имам големи планове за нас двамата.

– Но…

– Никакво но. Мой си и ще правя с теб каквото си поискам.

 

***

 

  Час по-късно Деница влетя в стаята, седна на леглото и започна усърдно да търка пениса на Павел с две ръце.

– Я как набъбва само – възкликна тя и припряно забели главичката на члена.

Павел изохка.

– Приятно ти е, нали?

– Може да се каже – отвърна колебливо той.

Тя целуна главичката, после я подуши и сбърчи нос.

– Не мирише много на хубаво.

– Ти на рози ли очакваш да мирише?

Деница донесе леген с вода и изми надървения му пенис. Павел беше притворил очи, наслаждавайки се на нежните докосвания на ръцете й.

– Окото му се е насълзило – каза младата жена и се почеса замислено.

Павел се усмихна.

– Тъжно му е.

Деница облиза капката сперма и примляска.

– Хареса ли ти?

– Хареса ми.

– Продължавай тогава.

Тя налапа лакомо пениса му и го засмука, после започна грубовато да дращи със зъби нежната кожа под главичката.

– Внимавай със зъбките, миличка – настоя Павел.

– Казах ти че не обичам да ми казват „миличка”.

– Извинявай.

Зъбите й продължиха грубата си игра и Павел се постресна.

– Омеква – каза разочаровано Деница.

– Уплаши го.

– Просто ми беше любопитно какво ще стане.

– Разбирам те, но бъди внимателна.

– Добре.

Няколко минути по-късно той се изпразни в устата на Деница. Тя трепна и се ококори, после запреглъща жадно.

– Малка перверзница си ти – каза Павел, пъшкайки.

Деница се подсмихна, изправи се и се изплези закачливо.

– Ще отида да се преоблека – каза тя.

– Защо?

– Просто … така.

 

***

 

  Деница се появи облечена в тъмнозелена прилепнала блузка, къса черна поличка, черни мрежести чорапи и светлозелени островърхи пантофки с петсантиметров ток.

– Много добре изглеждаш – каза й Павел и й намигна.

Тя се изпъчи и започна да крачи напред – назад, полюшвайки предизвикателно ханша си.

– Това ми прилича на увертюра към нещо – подхвърли Павел.

– Схватлив си.

– И сега, какво?

Тя изприпка до леглото и коленичи до Павел. На устните й потрепна усмивка.

– Познай дали нося пликчета.

– Според мен не носиш, но не мога да съм сигурен, докато…

Тя вдигна поличката си за да му покаже интимните си части.

– Хайде да го направим истински.

– Истински?

– Да.

– Добре, но няма ли да ми освободиш поне едната ръка, за да мога да поопипам хубавичко страхотното ти тяло.

– Не започвай пак – каза тя и смръщи чело. – Няма да е същото, ако отключа белезниците.

Павел поклати тъжно глава.

Лицето на Деница изведнъж засия.

– Приготвила съм ти една изненада. – Тя се разкрачи, седна върху бедрата Павел, после отърка срамните си устни в надигащия се пенис.

– Пак ли ще се изхлузиш в най-важния момент?

– Не, няма, обещавам.

  Тя започна да гали нежно корема му. Малко по-късно се намести по-удобно и сръчно вкара надървения пенис в тясното си влагалище. Започна да поклаща ритмично ханша си, посрещайки тласъците на Павел.

  Павел примижаваше от удоволствие. Но в същото време се опитваше да освободи десния си крак – каишът, с който беше вързан, се беше разхлабил.

  В този момент Деница извади скалпел от джобчето на полата си. Махна калъфката му.

Павел се облещи.

  Деница опря острието в гърдите му и натисна леко, колкото да одраска кожата му.

Павел започна да се мята и Деница се почувства като каубойка, яхнала разбесняло се биче.     Членът му се извиваше, изгаряйки стените на влагалището й. Тя изви гърба си в дъга и нададе вик на наслада.

  Павел най-накрая успя да освободи десния си крак. Сви го в коляното и оттласна Деница назад, изхлузвайки я от члена си. Скалпелът падна на пода.

  Деница не успя да запази равновесие и политна настрани. Левият й глезен се заклещи между две от пречките на долната табла. Малко преди да се стовари на пода пищялките й изпращяха като сухи съчки.