Жената цял живот си е момиче,
на десет, трийсет, петдесет...
Душата й от детството наднича
и търси на кого да я даде.
Със шепи я раздава безпристрастно
на близки, на приятели, деца...
И в бели дни, и в трудности опасни
светлее Тя прекрачила страха.
Преминала през пътища трънливи,
прегазила блата и езера,
в очите й потрепват закачливо
мечти несбъднати и до сега.
Тя следва ги, макар и уморена,
повярвала до край във любовта.
На петдесет, жената е Вселена
детето съхранила в мъдростта.