Познавам момченце, мило, добро.То Жорко се казва и брои до сто.Буквите отлично познава,и света край себе си опознаваС “защо” започва да говори,още очите щом сутрин отвори.Защо черешата е сладка?Защо това се казва патка?Колко прави пет по шест?Защо слънце не грее днес?Колко са рибите в морето?Защо не живеем на небето?Безспир въпроси той задаваи всички нас ни уморява.От сутрин до вечер той спории не спира постоянно да бърбори.
“Защотко” ще му викам вече аз,
и нека да ни е той жив и здрав.
И нека в нашата родна страна,
да има повече такива будни деца.
Албена Хорозова
07.06.2004г.