Ходеше винаги наметнат. Палтото му - дебело,
навярно тежеше. С бели коси, целият светещ,
когато ме посрещаше, бяла беше и душата му,
макар обрулена от несрети и скърби. \"Ти си
моята гордост\" ми казваше и
празник бяха такива дни.Пристъпваше от крак
на крак, в очите му проблясваше влага -
възсядаше колелото и тръгваше \"за нещо. \"
Сгъвам стар вестник -спомен е това -
беше ме сложил да провеся тънки крачета
от плота, на който нареждаха опечения хляб
от фурната на бай Гочо, за да им чета от вестника.
Още не бях тръгнала на училище и
татето много се гордееше, че вече четях.
От него имам тази любов и неговия пиетет
към думите. Беше купил от антикварна
\"Мария Стюард\", подаде ми я: \"Внимавай
да не си счупиш главата\" -по-късно разбрах
какво е искал да ми каже.
    А в къщи беше обичливо., всички празници
прекарвахме заедно - традиция, която
по-късно се предаде и на децата ми. На
Великден, в бащината къща, татето мяташе
агнето в домашната фурна на Андреев и
отиваше в църквата за празничното исо.
Хубаво пееше, ритуално:
\"О, Христе, животе, в гроб положен си бил \"

    Някога ще те питам, тате, как я караш там...