*17 години по-рано*

Лятното слънце огряваше целият град и пеещите птици се радваха на лекият ветрец. Опряна до парапета на терасата, една бременна жена се наслаждаваше на времето заедно с тях, тя бе поставила една ръка върху корема си и гледаше към реещите облаци, на ум си каза:

- Избра красив ден, нали Вентура?

Получи лек ритник във формата на отговори и се засмя. Изведнъж се чу женски глас зад нея, който зададе въпроса:

- Алиса, готова ли си?

Тя се обърна и видя как жена с къса червена коса и зелени очи я наблюдаваше, на гърба Й бе закачена катана с зелена ножница и в едната ръка държеше подобен меч с бяла ножница. Алиса въздъхна и отговори:

- Да, Ребека.

Новодошлата Ребека подхвърли оръжието на приятелката си, беше ясно че не трябва да се натоварва, но нямаха друг избор, разтревожено я попита:

- Сигурна ли си че ще си добре? Може да родиш всеки момент.

Алиса се изкикоти, постави ръка на рамото Й и отговори:

- Не мисля че има за какво да се тревожиш, да вървим.

Двете погледнаха на страни и видяха как малкия Девлин спокойно спеше в креватчето си. Алиса и Ребека излязоха от стаята така че да не събудят спящия Девлин и се запътиха към домът на работодателя им, Зин. Той бе революционер искащ промяна във властта и преди години бе на косъм от нея, сега просто живееше в един стар апартамент, пълен със спомени, все още намираше работа за Алиса и Ребека и бе стар приятел. Момичетата вървяха по пътя между границата на \'Черната зона\' и останалия град, приятното време им влияеше добре и двете бяха предимно спокойни, с поглед снижен надолу, Ребека все още се притесняваше за бебето на приятелката си, Алиса усети неспокойствието, обърна се към нея и с усмивка на уста каза:

- Хей! Познай какво.

Ребека се обърна и моментално попита:

- Какво? Бебето ли идва?

Алиса се изплези и шеговито отговори:

- Мм.. Да.

Червенокосото момиче започна да спори как шега не бива с тези неща, но Алиса продължително се смееше на караницата от страна на Ребека. За разлика от активната и на моменти непохватна Алиса, Ребека заедно с още двама бе призната като един от най-добрите мечоносци в страната, прякора \'Хиената\' Й бе даден защото винаги се присмиваше на противника си, пристрастена към битките и решена да стане най-добрата в страната, тя успя да победи дори Зин и винаги търсеше следващият опонент, но за сметка на това бе огромен мързел и страшен инат. Макар Алиса да не бе толкова талантлива като най-добрата си приятелка, тя все още бе уважавана като мечоносец и бе призната като опасен и способен човек. Двете пристигнаха в апартамента на Зин и го попитаха за работа, след получените детайли се запътиха към вратата, тогава една стара дървена емблема закачена на стената хвана окото на момичетата, тази емблема значеше много за тях и набиваше добри спомени, решиха да останат за една чаша чай и тримата започнаха да си спомнят фаталният ден.

Преди три години бе формирана група на име \'Скарлет\' състояща се от пет члена, макар само петима, силата им се равняваше на петстотин и за отрицателно време направиха настоящата \'Черна зона\' тяхна територия. Таланта им събран на едно място плашеше всеки който бе достатъчно смел да застане срещу тях и целите им, те се превърнаха в революционери искащи промяна. Новини за тях заедно с прогреса им разтърсиха дори и трите фамилии, решени да се отърват от тях, имената на петимата бяха поставени във \'Фантом книгата\' и оцветени в кърваво червено, това накара доста главорези да си пробват късмета срещу членовете на групата, но всеки един от тях бе неуспешен и заличен. Почитани от подземния свят и мразени от закона, Скарлет бързо се превърна в най-издирваната и опасна група някога формирана, неин лидер бе човека който контролираше катаната на дракона, Зин \'Пламъка\'. Шест месеца след формирането на Скарлет, война бе започнала между тях и трите фамилии. В началния етап на конфронтацията, двама от главите на семействата бяха убити от най-талантливия човек в групата, Габриел Касиди, който се сражаваше с главата на Лале фамилията, никой от войниците не можеше да спре Ребека и нейния перфектен контрол над тъмен ритъм, безмилостно прокарваше катаната си през тях и се наслаждаваше на всяка една секунда. Всички доброволци които страниха с фамилиите и искаха да видят членовете на Скарлет два метра под земята, бяха заличени от \'Косача\' Муген, той използваше коса вместо катана и доказа че няма равен. Зин и Алиса стояха зад триото и се погрижиха за останалите след тях. Всичко вървеше в полза на съпротивата и победата почти бе сигурна, кървавата баня продължи два дни и в края на войната, Скарлет стояха като победители. Земята бе оцветена в червено, дори дъжда падащ върху телата на хилядите изгубили живота си бе оцветен в кръвта им, изморени и победени, една по една войските започнаха да отстъпват, Зин застана върху един висок хълм и заби знамето което носеше емблемата на Скарлет в земята, цялата страна запомни този ден като \'Денят в който небето кървеше\'. Алиса, Ребека, Муген и Габриел застанаха до водача им и се взираха право в единствената глава на фамилия останал сред телата на войниците, той скъса ръкава си и го завърза за счупеният му меч, бе готов да развее бялото знаме и да сложи край, сълзи се стекоха по лицето му и не искаше да признае победа, но въпреки това се изправи и изкрещя:

- МОЛЯ ПОЩАДЕТЕ НИ! ВОЙНАТА ПРИКЛЮЧИ! ДОСТАТЪЧНО ХОРА СИ ЗАГУБИХА ЖИВОТА!

Семействата не можеха да повярват че всичко бе свършило и наблюдаваха как един от най-силните мъже сред фамилиите, Джин Лале отчаяно се молеше на революционерите да пощадят живота им, но всичко внезапно се обърна когато наследника на фамилията Вега, Каизер Вега използва последен жокер, казаното от него накара членовете на Скарлет да отстъпят, те си обещаха никога повече да не се надигат срещу фамилиите и в последствие групата бе разпусната на място. Всички останаха в шок и наблюдаваха как Каизер разряза на две емблемата на Скарлет и на нейно място заби символа на трите велики фамилии, облекчение и радост достигна всички членове на семействата и войната все пак завърши с победа над тираните познати като Скарлет. Унижени и победени, групата се запъти към домът на Зед, малко след дълъг разговор, всички поеха по свой собствен път. Муген напусна града и започна да обикаля различните страни в търсене на спокоен живот, Ребека заедно с дъщеря Й се покриха извън \'Черната Зона\', а Габриел и Алиса си обещаха бъдеще заедно и се ожениха пет дни след края на войната, единствено водача им Зин остана в града и заживя там, знаейки че няма как отново да застанат срещу фамилиите, той реши да заложи всичко на ново бъдеще. Преди всички да изчезнат, Зин тайно бе поставил емблемата на Скарлет задраскана с две прави черти в ножниците им, бе издълбал съобщение което зарадва всеки един от тях когато го прочетоха, Габриел издълба същата емблема върху дръжката на катаната си, обеща никога повече да не я използва и реши да я заключи с огромната сила на комбиниран ритъм, постави цялата си надежда в новороденият му син Девлин, заедно с Алиса разчитаха на него след време той да изпълни това което Скарлет не успя.

*Сегашно време*

Погледа на Габриел се снижи и видя как Девлин бе поставил една ръка върху старото му оръжие, заключената катана все още изглеждаше като нова и си личеше че синът му се бе грижил добре за нея. Той затвори очи, усмихна се и любопитно попита:

- Кажи ми Девлин, успя ли да я извадиш?

Девлин посегна към меча и се изправи, постави палеца си под дръжката и леко избута на горе, тогава остър порив от вятър се насочи към Габриел и остави драскотина под окото му, Вентура застана до него и извади нейната катана насочвайки я към баща им, зениците Й станаха снежно бели и това накара Габриел да попита:

- Наследила си повече Алиса, нали Вентура?

Но отново не получи отговор, двамата гледаха право в него и съдейки по израженията им, времето за говорене бе минало. Габриел посегна към меча си, но когато го извади катаната бе на парчета, той погледна към тях и видя как Девлин бавно прибираше заключеното оръжие, стана му ясно че вече двамата са на напълно различно ниво от преди 11 години. Касиди хвърли ненужната дръжка през прозореца и каза:

- Явно мога да ви взема на сериозно сега.

Изведнъж се затича към тях и извади втори меч, замахна към Девлин, но Вентура блокира атаката с нейния, Девлин се снижи и посегна към Габриел, Венута разряза на две втората му катана и се отдръпна, ръката на Девлин се спря на сантиметри от лицето му и той каза:

- Сега... умри...

- СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ -