Светото семейство

Увиснаха езици слънчогледовите пити.

Оси танцуват пирует със саби,

тежат в черници много въпросителни,

умуват щъркели – редът да се опази.

Не знам дали е слизал господ долу,

но пръснал берекет на шир и лъж!

От пръстите му еликсир се ронил,

мушици нощни се удавили с любов.

По крушите ще преброиме дните

до Коледа и ново Рождество,

вещаят слово по асми пчелите,

рои се млад и нов светът.

Навярно бог е бил в човека,

с пресъхнала от пот и жега риза,

с усърдие въртял мотика в редовете,

изровил „ябълката” златна за поминък.

Бог казва в малките неща...

Четем буквара му. Или се учим.

Дали човекът, внук на първия адам,

разбира божия език, или налучква...

Един отец и шестоднев от чудеса,

но лятната родитба е едничка.

Един родител, майчица една –

света кърмилница земя. За всички.

08.16 - тина