Нима не знаеше, че заради теб живея.
Моят свят намирах в усмивката ти дори.
Нима не знаеш, че и до днес се гордея,
че те имах някога преди.
Ти беше моето слънце през деня,
моята утеха нощем, ти за мен бе света,
сега и слънце да грее
пред мен виждам само тъмнина.
И днес се сещам как бяхме щастливи до вчера
как ми казваше \"обичам те\",
с тази мисъл аз живея, това ми стига сутрин да стана,
но как да приема, че вече те няма.