Всяко кътче и пространство на тези космически чувства

във виковете и тишината, в песните, сълзите, стоновете

галят съществото ми, създадено от връзката между теб и мен,

от душата ти с любов и светлина изпълнила моята душа...

И промъкваш се ти в мен, спираш ми дъха и ми го връщаш

въздишайки, и вятърът на живота и птиците на спряното време

рисуват, чертаят, татуират това как безкрайно се обичаме...,

когато един дълбок дъх, извиращ от теб, извира и във всяка фибра в мен...

и тогава тези красиви чувства, които не можем да опишем,

а само да показваме, говорят ни, чуваме ги, усещаме ги, 

докосваме ни, освобождават ни и политаме...

И в този момент не знам къде, как и защо се намираме...,

само знам, че ме прегръща топлината, че ме целува светлината,

че съм щастлива и ти си щастлив..., че наистина сме живи

и просто правим любов..., влюбваща ни всеки миг все повече...