Един живот приятел ми остана!
Вярата в душата. Още си стои.
По кой ли път се питам Аз да хвана?
Любовта в душата кой ще присвои?
Един живот с трудности изпълнен,
пресичах пътища, могили и реки.
За миг не съм помислял той че е абсурден,
на себе си изричах Ти върви, върви.
Един живот. Не правих равносметки,
по Божията воля всичко си тече.
Не слагах през годините отметки,
кой както мисли тъй да ми рече.
В.Й. 20.08.2016г.