Дръж се достойно дори пред мъката за нея,
дръж се достойно, дори смъртта да й копнея,
поне тогава тя ще бъде с мене близка -
по дух и състояние - висока, а и низка!
Като живот ли минава и днешния ми ден
или като сън недокрай оползотворен?
Липсват силни чувства и сетивност,
липсва жизненост и продуктивност.
Достойно означава ли и тъга, и самота
в милиардната човешка празнота и пълнота?
Чувствам трепет не за вярно, а за грешка,
щом видя мойта слънчева болежка!
И казват, че съм нихилико-абстрактивен,
каквото ще да е, оставам им пасивен,
че което малко тука има да живея,
от вчера го няма, днес не умея....
Достойно опитвам към нея да крача,
но и това е наистина трудна задача,
достоен да бъда за нейните мисли и жар
и тя да бъде достойна в любовен пожар.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me