Дръж се достойно дори пред мъката за нея, 

дръж се достойно, дори смъртта да й копнея,

поне тогава тя ще бъде с мене близка - 

по дух и състояние - висока, а и низка!

Като живот ли минава и днешния ми ден

или като сън недокрай оползотворен? 

Липсват силни чувства и сетивност,

липсва жизненост и продуктивност. 

Достойно означава ли и тъга, и самота 

в милиардната човешка празнота и пълнота?

Чувствам трепет не за вярно, а за грешка,

щом видя мойта слънчева болежка!

И казват, че съм нихилико-абстрактивен,

каквото ще да е, оставам им пасивен, 

че което малко тука има да живея,

от вчера го няма, днес не умея....      

Достойно опитвам към нея да крача,

но и това е наистина трудна задача, 

достоен да бъда за нейните мисли и жар

и тя да бъде достойна в любовен пожар.