Душите ни са целите във рани

и белезите няма как да скрием,

когато чувстваме се неразбрани

и болка зад усмивките си крием,

когато вечер идва самотата

и тишината в ъглите увисва,

когато ни поглъща тъмнината

и с отчаяние съдбите ни орисва,

когато губим вярата в живота

и не очакваме, че нещо ще се случи,

когато в сенките ни дебне злото

и вместо нежност укори получим…

Душите ни са целите във рани,

но може би ще може да забравим,

да се почувстваме отново пак желани,

денят си по-щастлив и слънчев да направим…

Таня Симеонова

21.08.2016г.