Устните ми посиняха от къпиновата кръв,
с аромат на уморено лято.
Дланите ми са издрани от бодливата им връв,
впила нокти, бранейки децата си.
Сладко и тръпчиво бе в жаркия следобед.
Лепнеше и хрускаше плътта им.
Рой невидими зрънца в тъмните утроби
даваха душите си на заем.
И кръвта ми посиня - тъй аристократично.
Сякаш станах горска баронеса.
Лятото ме зачерта (твърде нетактично)
и усетих лек привкус на есен.