Не ми се пише вече за любов!

Не искам приказки и думи празни!

Аз искам изгревът да бъде светъл, нов,

без съжаление, въпроси, без омраза…

Аз искам с радост да се будя сутринта

и птички във душата ми да пеят,

без обещания лъжливи , без вина,

с надежда искам само да живея…

Аз искам да улавям всеки миг,

да запечатам всеки цвят и всеки спомен,

да бъда светлина, да бъда онзи вик

отекнал като гръм в света огромен.

Не ми се пише вече за любов!

Аз искам да танцувам, да се смея,

със вяра да посрещам всеки изгрев нов,

с мечти и обич искам да живея…

Таня Симеонова

22.08.2015 г.