Ръце подавам, щом ми ги поискат,
не търся благодарност за това,
потребност ли е или глупост детска,
дарявам помощ, щом го аз реша.

Приятелите нивга не забравям,
за близките отдавам и душа,
предателствата бързо подминавам,
да бъда техен съдник не държа.

Не влизам в люти битки на невежи,
но никога не свеждам и глава,
любов ли е човешка, пренареждам
злите съчки в клада да горя.

Избирам да живея в светлината,
чернилките ги мятам зад гърба,
понесла кръста тежък на съдбата,
с достойнство пътя свой ще извървя!