И пак ти си до мен
в страшния час на ГолготА
няма грешен и няма ранен
просто това е живота!
До рамото ти пак се свивам,
до твоето майчино сърце
пред теб наметалото отвивам
и не жена съм, а дете!
Събираш ме и ме разхвърляш,
ти мой вечен благослов
думи бавничко нахвърляш
и олтарът майчин е готов!
Пречистваш ме и ми олеква,
прощаваш всички тъмнини,
в мен съществото ти отеква
и ми праща светлини.
И така градя се, създавам се от теб,
моя майко вечна, ще те търся -
моя храм, радост и ОБЕТ!
Не ме е страх
щом ти си с мене,
не ме покрива прах
в това ужасно време
чрез тебе себе си ПОЗНАХ!