Отече, отече отечество любимо
по своя път определен,
като река в корито нетърпимо
и като момент от мен.
Отече светлината на живота
в теб, мен и в бъдещето родно,
отече към своята Голгота
и потече делничното гробно.
Аз живея във водния водовъртеж,
няма тук висяща клонка,
но мечтая със копнеж
аз да стана капката безводна…