Дъх... раз... два...
Виждам те, едва, едва..
Помежду ни трева..земя и пропастта... в която аз съм...
Там съм..заради калта,която полепна по мен в младостта, едва..
Появи се ти сега и протегна ми ръка...
Извади ме от пропастта...
И аз едва \"благодаря \" казах...
Ти погледна ме и аз усмихнах се, едва...
Усмихна се и ти, да..
Тръгнахме по пътеката, която сами направихме в мига утринен и ранен,
тъй студен като февруарски ден, а бе едва януари...
Ах, как обичам тоз месец хладен...
Хладен, като нож изваян от лед, забит право в душата ми...
Само поглед трябва ми сега, за да се стопи той...
За да усмихна се...
Всичко, от което се нуждая, си ти...