Любов, наричам те... но Любов си?
От онази лудата ли, или от изпепеляващата, тихата, спокойната
Любов ли даваш ти?
Любов, прекрасна си ти... знаеш го,
нали?
Любов, от глава до пети си ти...
Любов, с теб времето така...
безмилостно лети...
Но нали все си ти, а как все...
недостигаш ми..
Любов, как прекрасно ухаеш ти,
на свобода и мечти..
Любов, без уханието ти, дните ми...
сковани са от зимен студ..
А как искам само мой да си ти...
И да си тук...
Сега, през деня и нощта,
само мой да си, да греем като луната...
през деня и нощта..
Да пеем своята песен,
чак до късна есен..
И ей така, животът ни да е лесен,
като песен, от живота отнесен, чак до късна есен...
Да бъдем двама с теб, Любов...
Да сбъдваме мечтите си двама, винаги двама,
така мили и добри нека сме, Любов...
Защото ти си моят порив нов...
Ти си моята Любов...
Любов си ти, любов...!