Трета глава. Със свито сърце и разтреперани колене се заизкачвах нагоре по стълбите. Стъпките ми отекваха по цимента в притихналия вход. Чувствах се така, сякаш отивах на разстрел и се държах за перилата, защото в противен случай щях да се срина. 42 стъпала до площадката.Броях ги отново едно по едно. Отдавна не бях идвала, но нямаше опасност да сбъркам апартамента. Вдясно, с врата отваряща се навън. Сякаш застанах пред нас си и за секунда цялото ми напрежение се стопи. Ама разбира се, в представите ни нещата винаги изглеждат ужасно сложни и напудрени. Дефакто обаче не са. С ледено спокойствие отключих вратата и влезнах в апартамента. И когато пристъпих прага, ме разтресе лек ток. Някои мигове си струват да бъдат дочакани и това е!!! Вътре бе прохладно, тъмно и тихо. Светнах лампата в коридора, събух сандалите си и за момент спрях. Ами сега? Той каза да отида в хола. Дамм, ама не позна! Стана ми смешно от цялата тази трагикомедия и се разсмях от сърце. Колко ли още пъти щях да сменям настроението си тази вечер? Хвърлих небрежно чантата си на портмантото и реших, че вече не ми пука от нищо. Абсолютното въплъщение на госпойца Самонадеяна. Не ми пукаше колко време ще остана, или само след половин час да си подвия опашката и да си тръгна. Но за по- сигурно подготвих се за дълго посещение. А сякаш бяха минали светлини години откак се разделихме с Него долу на пейката. Изобщо нямах идея какво възнамерява да прави с мен. Но смътно подозирах, че отново ме е вкарал в един от своите изобретателни капани. И ще направи всичко възможно да отложи разговора за неопределено време. Обичах да ми казва какво да правя и аз да направя точно обратното, и мисля, че това го вбесяваше адски, защото в никакъв случай не можеше да ме подчини. Освен във един. Да ме притисне здраво до стената, без опция да лавирам и да се измъкна. Да, каза в хола, но се запътих към кухнята, а оттам можех да излезна на западната тераса. Беше ми време за фас! Тишината наоколо не ме смущаваше. Даже напротив . Бе ми комфортно в нея. И ми бе приятно да шляпам с боси крака по хладния ламиниран паркет. И преди да отида на терасата, влезнах първо в банята за да наплискам лицето си с вода и да се поосвежа. Гледах се дълго в огледалото, гледах се като ударена с мокър парцал. Какво ставаше? Полудявах ли, в кататония ли бях? Или всичко бе такова, каквото трябваше да е! На масата в кухнята ме чакаше купа със свежи плодове, и ме озари прозрение, че той е знаел, бил е убеден, че точно тази вечер ще дойда. За първи път се е вслушал, ама наистина се е вслушал във вътрешния си глас и затова се е подготвил, обмислял е прецизно всяка секунда от вечерта. Планирал е и точния час, в който да се появи, като преди това да ми даде възможност да се адаптирам. И да се почувствам като вкъщи, удобно и комфортно. И едва тогава да изтръгне лекичко, с памук, всичките ми тайни. Следва продължение