Тлее въздухът с мирис на топло огнище
и светът придобива контури на детство.
Този спомен боде като прясно стърнище,
но го пазя у мен. Той е ценно наследство.
Този спомен ме връща назад към години,
за които нещата са винаги утре
и е толкова кратичка думата „минало“,
че е камъче обло с размери на кутре.
Там тревите са меки килими на шарки
маргаритени, макови, синьо метличени,
и край ручеи бистри, под клонести арки,
се изнизва денят в нескончаемо тичане.
И бълбукат възторзи от детски открития.
Птичи песни, щурци... Тишината вибрира.
Ситни рибки се щурат в подмолите скрити.
Чиста, хладна вода сред шубрака извира...