Поканих гост - сянка от тревоги,
налях на съвестта си прошки
и няма смисъл никой да говори
ще закачим на себе си две брошки.
Едната на тебе ще напомня,
че чужда обич приютих,
а чрез другата аз ще запомня,
че в себе си сама се вкорених!
Сега раста навътре в мен,
създавам жилави стъбла,
ще дойде слънчев ден
ще се счупят здравите стъкла -
аквариумът, в който аз поставих
две златни рибки да летят,
но някак си забравих
да им измисля общ небесен път!