По покривите се разхождам тайно,
всред хиляди комини и мечти,
не се показвам, нека е незнайно
къде зимуват есенни мъгли.
Там гледката наистина е смела
и вятърът на ходи на парад.
Там слънцето навсякъде е стелла
и всичко е един голям площад -
тъкан със обич и безкрайна щедрост,
бродиран вещо с падащи звезди.
А облаците са памучна нежност,
попиваща неканени сълзи.
Очаквам Ви, качете се при мене
на покрива на чудния ни свят,
запазил съм за всеки стряха топла
и свобода, с която съм богат.
Стефан Стефанов
24.08.2016 ГББГ