,,Не, не ми се прибира\"
се пееше в песен една,
аз вървях бавно без да спирам,
самотен и тъжен в ноща!

Бях те поканил на среща,
ти прие, но не дойде,
ноща беше много гореща,
но лед носех в сърце!

Не слушах щурци в тишината,
теб упреквах наум,
съчувстваше ми само луната
и осветяваше опустялият друм!