&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Било ли е, ще бъде ли, не зная. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Разпитвам ветрове меланхолични, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; избягали за мъничко от Рая, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; но отговорите са алогични. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Избягах аз, избяга ти. На колко &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; парчета огледалото се счупи? &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; От облекчение, или от болка, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; се сви небето във една хралупа. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Запомних те, запомни ме. Измамно &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; цъфтят цветята носталгични, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; пътеките обратни ме примамват &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; и вече всичко е различно. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Изгубих се, изгуби се. Но в края &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; на каменната улица се виждам - &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; заключена съм в каменната стая, &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; реката с мъртвата вода приижда. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;