Сравнявам те единствено с море,
по-галещ си дори от бриза,
гласът, очите и рисуващи ръце,
вълни от пориви...,
при тях дъгата слиза.
Понякога сравняваш ме с небе
и чакаш търпеливо да политна
със полета на албатроса,
дето не живее и без пристан на море
и вярваш ми, че грешно няма да залитна.
Сравняваме се по криле,
превръщаме ги в стих и музика,
във нещо синьо.
Тъгуваме, усмихваме се със сърце,
далечното е близко, съкровено...
и незримо.