Днес реших: Ще бъда „хепи”-

позитивна и добра. 

Тръгнах бодро, окрилена

с розовите очила.

Но съседа ме поглежда,

изпод вежди и ръмжи.

Аз усмихвам се чаровно:

-Гърлото ли те боли?

Край градинката минавам,

със увяхнали цветя:

-Няма да ви съжалявам!

На бал  били сте през нощта!

Ето ме пред шефа вече,

работата ме зове.

Той на бюрото ми струпва

куп задачи …О, о, не!

Паднаха ми „очилата”,

притъмня ми на часа,

„хепи”-то ми се изплъзна

и …изчезна на мига.

За да си го върна, явно

трябва шефа да сменя.

Искам някой, който носи

като… моите очила.

……

Да познавате такъв?