В утрини след делници познати 
полъх свеж и нов ще бъда -
трябва всички осъзнати
като вятъра да бъдем!

С порива на пламенни сърца -
щом духовната разруха спрем -
с песни и усмихнати лица -
Обичта ще разпрострем! 

Съвестта си ще пробудим -
ближния да разбере!
За живота щом се трудим -
няма той да спре!

Вечерите с тиха радост -
от деца, съпруга -
ще са ми награда,
че не искам друго!