Като че ли не знаеше всичко? Но предпочиташе да го чуе лично от мен. И в това си приличахме. Двамата бяхме мнителни и недоверчиви.
Така всред тия размисли седях в кухнята, и ръфах зелена ябълка. Това чудо знаеше какво обичам. И имаше ли нещо, което да не знае? Дълбоко се съмнявах.
Обожавам зелени ябълки - и затова предпочитах да нося и Нина Ричи... любимият ми парфюм, на който не изневерявах.
Както и бях праволинейна в принципите и убежденията си. И рядко отстъпвах.
Зачудих се дали одеве не бе доловил парфюма ми и се ухилих широко. Ухилих се и на факта, че тази вечер ще съм заложничка на един мъж. И може би ще спя в неговата спалня, но без него. Перспективата ми хареса! Виж ти в какъв сладък капан ме вкара отново. Пък и закъде ли бързах толкова? Та нали 18 години бързах да стигна дотук, да се озова при Него? Бе чудесно! Вървеше според моите планове.
И като по поръчка, за да ме измъкне от дълбоките размисли, телефона ми се раззвъня на пожар. Непознат номер!
- Да, моля! - със стегнат глас отговорих в слушалката.
- Прекрасна?
Умрях! Беше Той! Ама естествено, че знаеше телефона ми. Без да съм го давала някога.
- Прекрасна, съжалявам...не искам да развалям настроението ти, но ме извикаха по спешност в отделението. ..
Чуваш ли?
- Да, чувам те! - с последни сили отвърнах аз.
- Съжалявам, не бях подготвен, имах планове за нас тази вечер.
\" За нас?\" - наострих уши.
- Разбирам те! А аз...- но не ме остави да довърша и продължи с по- нататъшните инструкции - Има вечеря в хладилника, разполагай се както ти е удобно.
Важното е да се чувстваш като у дома си! Ако имаш нужда от дрехи, влез в моята спалня, тя е вляво след хола...
- Знам!!! - прекъснах го аз и той започна да се смее и автоматично влезе в тон и ми отвърна
- Изобщо не се съмнявам, че знаеш! За всеки случай, ако ти потрябват тениски или чисто бельо, те са в гардероба.
Разполагай се комфортно, а аз утре сутринта ще си дойда.
Какво ставаше всъщност, не разбирах, но и не се опитвах да го гадая. Отвърнах му, че ще го чакам и приключихме разговора.
Не ми се стори блестяща перспективата да прекарам цялата нощ тук, но нямах избор. Само той притежаваше уникалната способност да ме хвърля в бездната и след това отново да ме изтегля оттам. За косата.
Захвърлих телефона настрана и потърсих цигарите. Реших, че е и време за баня. Жегата бе влудяваща, и един освежаващ душ щеше да ми дойде перфектно. В Неговата баня...
И докато отивах към терасата пак ме полазиха палави мисли.
Мисли за какво? За любов, за нежност, с него. В неговия апартамент.
Копринената рокля лепнеше дразнещо по бедрата ми и затова я повдигнах нагоре, към кръста.
Ех, сега да можеше да ме види!!!
Засмях се високо на тази мисъл и излезнах на западната тераса. Седнах на столчето, което бе приготвено сякаш за мен и се опитах да се концентрирам. По-точно да обмисля последния един час. Обичах докато мисля, да пуша на тъмно. И съществото ми внезапно се успокои и се заслушах във нощните звуци. За милионен път със задоволство установих каква тишина цари на тази улица. И особено в тази част на града. В далечината се чуваха силни тътени, а над Родопите просвяткваха светкавици. Идваше буря. Скоростна.
За миг забравих, че ключовете са при него, пък и по- важни неща ме вълнуваха в момента. Адреналина удряше тавана, защото както и да го погледнеш, възбуждащо е да прекараш нощта в чужда къща, сама.
Но нямах търпение да стане утре, и усетих пеперудено гъделичкане в стомаха.
От все още неясните, мъгляви предчувствия.