На тавана на летния свят

си отидоха крушите сгушени.

Пожълтя светотатствено долният кат,

пусна дъх и се кротна на сушата.

Ден подир ден и нагоре възбог

заприбира багажа си топлото.

С натежала душа от зрелия плод

в каравана се скита наоколо.

Чувам, някой шепти...като шут

да бърбори през просо и през жито,

на талази из въздуха топъл струи

чуден призрак с лице до поискване.

Ту го виждам в презрелия плод,

покатерен отгоре на крушата,

ту го сещам в тръпчивия пот

на  земята - лехуса отпусната.

Той ми носи някакъв лист.

Телеграма? Билет? Разрешително?

Ще си тръгне скоро някой от тук -

аз или той. Който умее да скита.

Тина (08.16)