Първо действие. И двамата сами,
всеки в своя ъгъл. Със своята представа.
Мислено един до друг. Близо сме. Почти.
Очакването постепенно изморява.

Завързани във въображаемата примка
на неразказана история от двама.
Пътуваш. Подминаваш всяка спирка,
чак накрая забелязваш, че ме няма.

Запечатана в съзнанието ми картина.
Казваш, самураите не правели така.
Рядко се привързвали в такива,
които после им превземали ума.

Сякаш съм от пясък. В шепите ме взимаш.
После между пръстите се стичам.
Любовта не е в това, което взимаш,
нито опитът да кажа, че обичам.

Последно действие. И клапа. Първа сцена.
Последен опит да говорим... А мълчим.
Заставам срещу теб - сама и раздвоена.
И отново тръгваме двамата. Сами.