Отдавна мина пролетта,
няма ги онези светли цветове,
загина вече любовта,
няма я, разкъсаха я зверове...

Изсъхна като есенно листо...
Тръгна си без знак,
не остави дори прощално писмо
и превърна ме във враг.

И падам на студената земя,
губя се сред многото листа,
нека изцяло ме погълне тя...
Ще остана аз във вечността!

Нека изчезне тъгата дълбока,
мразя онази болезнена тръпка
Не искам те вече, любов жестока...
Зимата ще ме дари с прегръдка!