Боли ме. Страшно ме боли да знам,
че утрото сама ще го посрещна,
обвита още в есенния леден плащ
на нощта, красива и изящна.
Боли ме. Сърцето ме боли да знам,
че и ти сиротен скиташ по земята.
Че ръцете ти са празни и студени,
а дъждът попива ти в Душата.
Боли ме. Страшно ме боли да знам,
че няма да усетя топлия ти дъх,
застинал с времето на устните -
пропит и в тялото ми нежен полъх...