По Диана Сиракова

Очи ще идват за да ме погледнат.
Ръце ще идват за да ме прегърнат.
Денят ще бъде все така напрегнат,
когато всеки е към мен обърнат.

Нозе от тук по път ще си отиват.
Любов ще се изнизва от постеля.
Сълзи по бузите ще се затриват
и времето за миг ще ме простреля.

По третите петли ще си замина
с попътен вятър сутрин към морето.
Невидим и ефирен ще отмина
със разцъфтелите цветя в полето.