Трепетно желая да си до мен,

да не прекарвам нощите сама.

В прегръдките ти да съм всеки ден,

да ме приспиваш с властната луна.

Питам се сега: „Защо не си до мен?“

Не зная къде прекарваш своите дни.

Сякаш си ледена зима някой ден,

на приливи си като морските вълни.

Аз искам твоята песен за мен да звучи,

да сме задружни, да ме обичаш.

Вечер в прегръдките ти да затварям очи

и вечно в любов да ми се вричаш.

Моля се на Бог и на съдбата дори

да си всеки ден и ясна нощ до мен,

да преминем заедно планини, гори

като две птици любящи всеки ден.