Имах две тежки раздели в живота си. И в двете се разделях не колкото с даден човек, колкото с частички от себе си. Частички дадени на друг.
Първата беше след тригодишна връзка. Моят първи приятел, ала и всъщност моят първи трепет към заобикалящия ме свят. На него реших да подаря първата си истинска целувка и първите си пеперудки лутащи се вътре в мен щом го почувствам.
Той си замина. Взе всички мои целувки, ала остави свойте за да ме изгарят, заедно със спомените.
Втората беше след една сложна едногодишна връзка с човек, който така и не почувствах до себе си. Ала и човек, който почувствах с душата си. На него подарих цялото си време. Мислите, загрижеността и повечето мои мечти.
Той избяга. Взе мислите ми далече при себе си, защото понякога още мисля за него. Ала ми остави тайните си, доверявайки се, че ще са на сигурно.
Сега чакам трети. Да го даря с любовта си, тялото и щастието си. Очаквам в замяна да получа просто топлината му, ала не бих отказала и на душата.
Ала... Дали ще мога... Да му подаря малкото си останали целувки и да успея да вързодя пеперудките си. Да му отделя време и да го снабдя с загриженост. Да пусна всяка една моя мисъл към него и да си създам общи с него мечти. Дали... Бих отвърнала на топлината му и дали бих си заслужила душата му?
Един вид... Дали съм достойна? Дали ще мога?